Българският "giving back" - трима апостоли на иновациите от чужбина

Нови академии, стипендии и финансиране на цели филиали на мултимилионни компании в България. Това са все примери за успешни инициативи, които са отваряли нови хоризонти пред прохождащата българска икономика на иновациите. Независимо дали става дума за директори на най-високи позиции в глобални корпорации или предприемачи започнали бизнеса си от нулата в едни от най-развитите пазари, те често стигат момент, в който се решават т.нар "giving back". Българският превод на този израз е малко труден, но смисълът е да върнеш принос обратно на общността, която те е развила на ранен етап. Може да е училището ти, университетът или градът, а в техния случай - това е България.

Ето някои от най-знаковите случаи, които ще оставят сериозен отпечатък.

проф. Мартин Вечев и най-добрите практики за иновации в изкуствения интелект, докарани в България

През изминалата бурна и наситена с политически крамоли година, една новина изпъкна със своя позитивен дух. Основа се първият в България и най-голям за Източна Европа Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии - INSAIT. Правителството участва с финансиране от 200 млн. лв., за период от 10 години, по подобие на еквивалентните примери от най-развитите държави, като MIT, ETH Цюрих, Stanford, EPFL, Technon и др. Всичко това обаче се случи благодарение на дългогодишното усилие на екип, ръководен от проф. Мартин Вечев от ETH Цюрих, преподавател и технологичен предприемач, завършил Софийската математическа гимназия, бакалавър в канадския университет Саймънд Фрейзър и докторантура в Кеймбридж.

Освен това, в сърдужие с д-р Петър Цанков, Вечев създава компанията за ново поколение изкуствен интелект LatticeFlow, печели финансиране от над 15 млн. долара и позиционира българския ѝ офис до този на INSAIT.

Дейността на големия учен Минко Балкански

Проф. Минко Балкански е един от най-изявените български учени в световен мащаб. Роден 1927 в Оряховица, Старозагорско, едва на 28 години получава титлата професор от университета в Бордо. Има издадени над 30 книги и е почетен професор на института "Пиер и Мари Кюри" в Париж.

Проф. Минко Балкански. Снимка: Фондация "Америка за България"

След 1993г. започва активно да подпомага българската наука, култура и образование, създавайки Фондация "Миню Балкански" на името на баща си. С нея открива и Институт за образование в с. Оряховица, лятна школа по цигулка, лятна школа за интернационализиране на българската наука и подпомага създаването на компютърни лаборатории в 85 училища у нас. Една от от учебните сгради с библиотека на Американския университет в Благоевград е с името Balkanski Academic Center заради дарението му към институцията от 1 млн. щатски долара.

Многомилионните инициативи на Игнат Канев между Торонто и Русе

Една година по-рано от Минко Балкански и на 200 км източно по р. Дунав в посока Русе, в с. Горно Абланово, в бедно семейство се ражда Игнат Канев. Работи като емигрант в зеленчукови градини в Австрия, а след началото на комунизма в България не се завръща, а отива в Канада и се установява като предприемач, строител и търговец в Торонто. Става представител на General Motors в Торонто. И към датата на смъртта му през 2020г. богатството му е оценено на 1 млрд. долара.

Канев прави огромни дарения за Торонто, за българската общност в Канада и за родното си село Горно Абланово и областния му център Русе. Дарява за сгради на Йоркския университет в Торонто и Русенския университет, които днес носят неговото име. Канев център към Русенски унивеситет "Ангел Кънчев" е мултифункционална зала за културни събития с пресцентър.

Канев Център. Снимка: Wikipedia

Връзката е жива

Българите, живели в чужбина инвестират не само средства, но често и енергия и време, за да повлияят позитивно на средата у нас. Такива примери има стотици. Тези три са само едни от най-големите. В разговорите ми с големия брой по-малко познатите успешни технологични лидери и предприемачи в чужбина, винаги намирам желание за положително влияние на България.